Кърлежите - причинители на това заболяване са част от сем.Sarcoptidae род Sarcoptes. Кърлежите от този род паразитират по диви и домашни животни и по човека, без да показват специфичност по отношение вида на гостоприемника. Това е причината някои автори да приемат представителите на рода за вариетети на един и същ вид, а именно Sarcoptes scabiei - причинител на крастата при човека. Други автори смятат, че се отнася за различни видове и определят видовото им име според гостоприемника, по който паразитират:
- Sarcoptes suis - паразит по свинята
- Sarcoptes bovis - паразит по говедото
- Sarcoptes equi - паразит по коня
- Sarcoptes canis - паразит по кучето
- Sarcoptes scabiei - паразит по човека

Тялото на кърлежите от род Sarcoptes е овално или кръгло, с вендузи на крайниците, разположени на дълги неначленени дръжки. Размерът на мъжките е 200-250 микрометра, на женските - 300-600 микрометра. Саркоптидните кърлежи паразитират в дълбоките слоеве на кожния епидермис, образувайки ходове в него. След оплождане женските снасят 40-50 яйца в ходовете и умират. След 3-5 дни от яйцата се излюпват ларви. Последните мигрират в споменатите ходове на епидермиса и след няколко дни се превръщат в протонимфи, а малко по-късно - в телеонимфи, от които образува имагото (зрелият кърлеж). Целият биологичен цикъл трае 3-4 седмици.

Заразяването с паразитите става както пряко - чрез контакт с болен индивид, така и косвено - чрез постеля или предмети. Човекът освен да боледува, може и да разпространява болестта. За кучетата саркоптозата е силно контагиозна, като особено податливи са кученцата.
Образувайки ходове, саркоптесите травмират кожата, като причиненият от тях възпалителен процес засяга герминативния слой и субкутиса. Поради механичното дразнене и токсичното действие на слюнката, това се манифестира със силен сърбеж. Процесът се съпътства със серозно - клетъчна инфилтрация и струпване на левкоцити и лимфоцити. Образуват се пустули, които се пукат и превръщат в крусти. Често процесът се съпътства от гнойна инфекция, вследствие на която пустулите се превръщат в абсцеси. В засегнатите участъци козината окапва в резултат на увредените космени фоликули. В същото време се наблюдават симптоми на обща интоксикация, предизвикана от резорбираните токсини и алергени. Инкубационният период на болестта е кратък - 1 до 2 седмици. Обичайно промените в космената покривка и кожата започват от областта на главата. Впоследствие се засягат участъци по цялото тяло. Силният сърбеж допълнително утежнява симптомите. При напредване на болестта и поява на обща интоксикация се повишава вътрешната телесна температура и се променя кръвната картина към еозинофилия и еритропения. Ако не се предприеме ефикасно лечение, саркоптозата завършва летално.
За правилното лечение е нужно диагнозата да се потвърди с абсолютна сигурност. Това не е трудно, тъй като установяване наличието на саркоптес при микроскопско изследване на кожа, е напълно достатъчно. Необходимо е материалът да се вземе правилно (на границата между здрава и засегната кожа), както и да се обработи със съответните химикали, за да станат крастните кърлежи видими. При доказана саркоптоза, животните се третират с подходящи акарицидни средства, като се обръща внимание и на евентуалната съпътстваща инфекция и на необходимостта от правилна общоукрепваща терапия. Болните животни се изолират, а тези, които са били в контакт с тях, се третират профилактично с акарициден препарат.