Жезълът на Ескулап PDF Печат Е-поща
Автор: Administrator   
Петък, 18 Декември 2009г. 21:05ч.

Жезълът на Ескулап е древен и много почитан символ на медицинското изкуство. Той е част от официалното лого на Световната здравна организация и на медицинските служби в Австралия, Англия, Канада, Малайзия, Пакистан и САЩ. Ветеринарните емблеми често го съдържат, в съчетание със стилизирана латинска буква V, а фармацевтите вместо жезъл, рисуват чаша за приготвяне на лекарства. Най-устойчив и относително неизменен в многообразието от знаци е образът на змията.

В източните култури тя е символ на мъдрост, повелител на стихиите и пазител на несметни богатства. В матриархата змията е символ на женската власт – когато се извива надолу, символизира прелъстяване, похот и страст, а когато се изкачва нагоре, демонстрира стремеж към познание и амбиция за успех. В медицински контекст жезълът е символ на власт за прогонване на болестите, а увитата около него змия изобразява освобождаване от болестта, както змията се разделя със старата си кожа. Освен символ на прераждането, змията е и едно много сполучливо предупреждение – dosis sola facit venenum.Древните гърци развили култа към бога-лечител Асклепий, а римляните го преименували на Ескулап и започнали да го почитат след опустошителна епидемия през 293 г. пр. н. е. По-късно жезълът на Ескулап станал толкова известен и достоверен, че даже била определена змията, която се вие на него. Тази чест се паднала на смока-мишкар (Zamenis longissimus). През 1640 г. италианският натуралист Алдрованди го нарекъл Anguis Aesculapii, а през 1766 г. Карл Линей го класифицирал като Coluber aesculapii. През 1768 г. австрийският херпетолог Йозеф Лауренти го нарекъл „ескулапова змия” и това е обичайното разговорно название за вида в повечето европейски държави до днес, независимо от честите изменения в биноминалната таксономична класификация. Малцина знаят, че полезният и почти симпатичен смок не е първият обитател на всеизвестния жезъл. В древността там се е извивало чудовище, от което и днес страдат хиляди хора по света – Dracunculus medinensis. Дракункулусът е двугостоприемников нематод от разред Camallanida. Междинни гостоприемници за сладководни рачета, основно Cyclops spp., а крайни гостоприемници са гръбначните животни и човека. Крайните гостоприемници се инвазират ендогенно, като пият населена с рачета вода. Стомашният сок лизира рачетата, но ларвите на дракункулуса, които се съдържат в тях, оцеляват. Те се излюпват, пробиват лигавицата на стомашно-чревния тракт и по лимфен път проникват в коремната кухина, където достигат полова зрялост и се чифтосват. Мъжките нематоди умират след оплождането, а женските мигрират до крупни съединителнотъканни напластявания, в повечето случаи на долните крайници. Най-често това е подкожната съединителна тъкан, но е възможна локализация в междумускулни и околоставни фасции. След около една година женските ларви започват да си прогризват път към кожата. Освен че разрушават тъканите, те алергизират макроорганизма със специални екзотоксини, които предизвикват мехури по кожата и силна, продължителна пареща болка. Жертвата инстинктивно потапя крайниците си в някой воден басейн, за да успокои частично чувството за пареща болка. Женският дракункулус лесно пробива везикулиралата от бурната алергична реакция кожа и периодично изхвърля във водата живи ларви в 1 стадий на развитие (L1). Сладководните рачета нормално се хранят с ларви и сами поглъщат L1, които след две линеения достигат инвазиоспособния L3. В древността единствено достъпният метод за лечение е бил да се разреже кожния мехур и дракункулусът внимателно да се извади, като се навива бавно на тънка клечка. Живият паразит се съпротивлява и се дърпа силно навътре. Ако тялото му се скъса, в алергизирания макроорганизъм рязко се освобождава голямо количество токсини, което може да доведе до анафилактичен шок. В миналото не е имало средства за овладяване на това състояние и почти всички пострадали умирали. В древността някои гръцки лекари пътешествали до Близкия и Средния Изток, и до Африка. Там най-добрите лекари рисували на вратите си хоризонтално разположена клечка, с навит червей. Смисълът на тази реклама бил добре известен на всички местни жители: „ще извадим от Вас ужасния паразит, без да причиним анафилактичен шок”. Лекарите, които не били уверени в своите умения, не се заемали с тази високо рискова операция. За гръцките лекари обаче, нещата изглеждали малко по-различно: „това трябва да е нещо като отличие и свидетелство за висока професионална квалификация”. Когато се връщали от далечните си пътешествия, древногръцките лекари започнали да рисуват по домовете си хоризонтални клечки с навит червей. Други се досетили, че могат да си нарисуват клечка с червей, без да са ходили където и да било. На трети им се сторило съвсем несериозно да си сложат на „рекламното лого” презрян червей – дракункулозата не е разпространена по нашите географски ширини и символът й е бил абсолютно неразпознаваем. Но ако вместо низшия червей се нарисува мъдра и опасна змия, която не е навита като проста връв, ами се издига към някакво загадъчно и непостижимо древно знание…

През 80-те години на миналия век в СЗО са докладвани повече от 3,5 милиона случаи на дракункулиаза в повече от 20 страни от Близкия и Средния Изток, и Западна Африка. През 2006 г. са докладвани 10 674 случая, през 2007 г. – 9 585, а през 2008 г. – 4 619.

 

Допълнителна литература по темата: Иванка Дончева. Култът към Асклепий в Гърция и Рим (Произход, развитие, характер). ИК “Витал”. Велико Търново, 2001, 230 с.

Автор: д-р Иван Иванов

Лиценз Creative Commons License

Последна промяна от Неделя, 28 Ноември 2010г. 15:16ч.
 
С подкрепата на:
Зоовет трейдинг

Спонсори: [BgKennel.org] [Гоблени] [Баня] [Плочки за баня] [Гранитогрес] [Душ кабини] [Вани] [Проточен бойлер] [Смесители за баня] [Мебели за баня] [Смесители за кухня] [Плочки за кухня] [Аксесоари за баня] [Британска котка] [Къщи за гости]

 

SEO и поддръжка: Алиса и #/bin/bash